Имената на неподвижните звезди идват от древен Вавилон. Първоначално са се свързвали с метеорологичните явления, заради позициите им, когато изгряват и залязват. По-късно влиянието на звездите започва да се свързва с тялото и здравословното му състояние. Неподвижните звезди се класифицират по звездна величина, тоест по яркостта им в небето. Сред звездите, най-интересни са променливите звезди, тези, които с течение на времето изменят блясъка си.
АЛГОЛ, 25⁰44′ Телец, Бета, съзвездие Персей, 2-ра звездна величина
Името „алгол“ произхожда от арабския израз „раас ал гьол“ – главата на дявол. В гръцката митология Алгол е отрязаната глава на Медуза Горгона и в този смисъл е представяна като най-лошата звезда в небето. Тази звезда е част от двойна звездна система, която променя блясъка си. Можем да я свържем с качествата на планетата Сатурн, както и с енергията Марс-Плутон-Уран. В зависимост от разположението й в рождената карта и аспектите и с други планетти, Алгол дава трудности и пречки по пътя, което би ни коствало много енергия. Тя управлява измяната, смяната на една идеология с друга. Би могла да даде повече сила за развиване на творчеството и изкуството.
БЕТЕЛГЕЙЗЕ, 28⁰45′, Близнаци, Алфа Орионис, абсолютна величина
Бетелгейзе е ярка червена алфа звезда от съзвездието Орион. За египтяните Орион е бил Озирис, най-великия бог измежду всички богове. Бетелгейзе е звезда, която след избухване може да се възстанови и да продължи да свети с яркостта на Луната. Казват, че и предстои да избухне в супернова, тъй като е доста стара за размера си. Според Птоломей я свързваме с качествата на планетата Марс и отчасти на Меркурий. Също така се счита, че е управлявана от Северен Лунен възел, наричан още Раху или Глава на Дракона. Има предимно положително влияние, в зависимост от разположението й в рождената карта и аспектите с други планети. Добре аспектирана може да доведе до внезапно богатство. Символизъм с Бетелгейзе: лидер, командир, войн, ловец, звяр, дисциплина, контрол, сила, разрушение и/или творение. Силен акцент в картата може да даде успехи, добро здраве както и ловкост и подвижност на тялото.
АНТАРЕС, 9⁰20′, Стрелец, Алфа Скорпии
Антарес е голяма червена звезда от съзвездие Скорпион – тя е сърцето на Скорпион, видима с невъоръжено око на нощното небе. От гръцки думата „антарес” означава „анти-Арес” или „анти-Марс“ най-вероятно заради приликата и с червената планета Марс. В Египет са я свързвали с богинята Селкит, наричана още Скорпионовата богиня, която възвестявала слънчевия изгрев от храмовете си. Китайците са наричали Антарес „огнената звезда, която пее”. Антарес е считана за една от четирите кралски звезди в древна Персия и един от пазителители на Небесното царство. В древен Вавилон е наричана Урбат – бог на плодовитостта и светлината, пазител на щастието и благополучието. Според Птоломей природата й е Марсова като съчетава от качествата на Меркурий, Юпитер и Сатурн. Прави ни смели, войнствени, яростни и завистливи. Марсовият и характер е насочен срещу безмисленото насилие и насправедливото потисничество. Това е звездата на военните и се свързва с бърз ум и стратегически способности. В зависимост от разположението и в рождената карта и аспектите с други планети Антарес може да донесе упех в спортни състезания. Тя ни кара да се впускаме в рискови и авантюристични ситуации.
Четиритте кралски звезди: Алдебаран (в Телец), Антарес (в Скорпион), Фомалхаут (в Риби) и Регулус (в Лъв).
Съзвездието Орион е изключително богато на ярки звезди. Ето някои от най-популярните: Ригел (намираща се в краката на Орион), Бетелгейзе (намираща се на дясното рано на Орион) и Белатрикс (на лявото рамо).
Порима, 10⁰09’, бета, съзвездие Везни
Порима е двойна звезда и една от най-ярките звезди от съзвездие Везни, която митологично свързваме с римската богинята на предсказанията. Римляните са я наричали Порима, а арабите – Кафир („неверен”), Завайт ал Ава („храм, джамия, на ъгъла”) или още Миналава (което означава в превод „далеч от ъгъла”). Порима, Антеворта, Постворта и Прорса са латинските имена на тази звезда.
Тя излъчва бяла до жълта светлина, а възрастта и е около 1,70 млрд години. За сравнение възрастта на Слънцето е 4,6 млрд години. Порима може да се набюдава с невъоръжено око. Според Птоломей, тази звезда има природата на Меркурий и Венера като прави човек учтив и любезен, дава му силна интуиция и дарба да вижда в бъдещето. Порима управлява центъра на левия бъбрек в човешкото тяло.
Спика, 23⁰30’, алфа от Дева, съзвездие Дева
Спика е ярка двойна неподвижна звезда от съзвездието Дева и е една от 15-те най-ярки звезди, които могат да се наблюдават от Земята. Светлината и е синьо-бяла. Въпреки, че се наблюдава като една звезда, тя всъщност се състои от две звезди на разстояние от около 18 млн км една от друга, които са по-големи и по-топли от Слънцето. Спика се наблюдава най-добре в периода от пролетта до късното лято, Тя е една от 58-те ярки звезди, които се използват при навигацията, и една от 27-те звезди от бразилския флаг.
Спика и митологията
Спика идва от латинската дума „клас” , което се свързва със „житен клас”. Всъщност звездата както и съзвездието Дева са се асоциирали с гръцката богиня на плодородието Церера. В митологията Спика има много имена и истории. Според гърците и римляните, тя е била както Астреа, олицетворяваща Правосъдието, така и Персефона, дъщерята на Церера. Намерени са няколко храма в Гърция, построени според движението на Спика в небето. В Египет съзвездието Дева се е свързвало с Изида, а Спика е била носителка на нейната лютня. В древен Китай Спика се е считала за специална звезда на пролетта.
Спика и астрологията
В астрологията Спика благоприятства учените, писателите, хората на изкуството. Дава почести и слава и се свързва с планетите Слънце, Венера и Марс. Има влияние при съвпад с Асцендента или планета до орбис от 1⁰. Като звезда, свързваща се с житната реколта, тя е носител на нашите материални нужди и винаги ни помага в този смисъл, знаейки обаче, че ние ще получим „реколта” само ако преди това сме „посели семето и сме се погрижили за почвата”. Според древните астролози Спика е една от 15-те Бехениански неподвижни звезди.
СИРИУС, 13⁰37′ Рак, Алфа Канис Майорис, видима звездна величина —1.46
Сириус е най-ярката звезда, намираща се в съзвездие Голямото куче, наричана звездата Куче. Тя е двойна звезда, съставена от две звезди, Сириус А и Сириус Б като втората е бяло джудже. От гръцки Сириус означава “блестящ”. Шумерското й име е “стрела”. Тази звезда е била почитана от всички цивилизации. Египтяните са я наричали звездата на Нил, тъй като изгрева на Сириус предвестявал животворния разлив на реката. Египетската година започвала с хелиакалния изгрев на Сириус (деня, когато звездата изгрява, предшествайки Слънцето, тоест първия ден, когато тя става видима на изток преди изгрев Слънце), което се случвало на всеки 4 години. В Египет и Месопотамия се съобразявали със сезонните движения на Сириус и нагласяли годишния календар според изгрева на звездата. В египетската митология богинята Изида, жена на бог Озирис (съзвездието Орион), е наричана Сириус.
Доста интересен период е съвпада на хелиакалния изгрев на Сириус с Плутон през август 1945 година на 32⁰ – 35⁰ северна географска ширина, когато се случва и капитулацията на Япония. Два града в Япония се намират в тази географска ширина, Хирошима и Нагазаки, които претърпяват атомни бомбандировки по това време.
Тази звезда има променливо значение в астрологичен аспект, но при силен акцент в натала дава успех и богатство. Според Птоломей има Марсова и Юпитерова природа. Тя е една от “кралските” звезди, но е свързана и с насилие. В зависимост от разположението и в наталната карта при добри аспекти дава богатство и слава, но и склонност човек да пришпорва нещата.
